Вестник "Екип 101"

Thursday
Dec 14th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало

Добре дошли в електронното издание на вестник "Екип 101". Повече за клуб "Журналистика" можете да научите тук. Печатните броеве на вестника са достъпни тук.

Пътят до училище

Какво означава пътят до училище? Или какво значат двадесет минути от дома до училище?

На пръв поглед нищо особено.

продължава>
 

Не се затваряйте в умората си, събудете се

Някога задавали ли сте си въпроса какво толкова правим през седмицата? Нищо съществено! Училище, вкъщи, домашни и така всеки ден. А събота и неделя главно се редуват - компютър и телевизор. И толкова. Всяка седмица, една след друга, докато не дойде ваканцията, когато усещаш, че си жив и че има и друго освен умората…

продължава>

Докосваме ли свободата на словото...

Често се питам и стигам до заключението, че единственото нещо, което има пълна свобода в стереотипна България, е именно свободата на словото. Друг въпрос е колко души наистина ги интересува това и колко души наистина се вслушват в него. Колко души го приемат и колко души четат само това, което им се иска да чуят. Колко души си затварят очите пред него...

продължава>

Природата ни зове да пазим чиста водата

Чистата вода... Това ли е темата, която отново подхващаме и никой нищо не иска да направи? Това ли е нещото, което само една малка частица от хората разбират....? И ето отново заговаряме за водата. „Чиста вода”, много лесно може да се каже с думи, но не и да се види. Накъдето и да погледнеш, накъдето и да отидеш, всяка капчица вода ти изглежда черна и безпомощна. И ето хората отново плачат, виждайки и чувствайки скръбта на полюшващите се вълни, произнасящи в лекия свирещ ветрец тъгата си. Но те плачат. Плачат, защото знаят, че сълзите им ще ги спасят вътрешно. Те знаят, че сълзите на тяхната тъга ще бъдат едва ли не най-чистите кристални капчици. Но след това отново ще се затворят в себе, знаещи, че плачът им не е пречистил огромното, мръсно море, което ни заобикаля.

продължава>

Защо различните хора не се възприемат добре

За жалост е така – който не отговаря на определен модел за външност и държание, бива поставян на долен план. Винаги когато човек реши да покаже, че не е като другите, за да може да се хареса с уникалността си, бива мразен и не може да намери приятели. Никой не иска да остави модерното и положението си, само за да бъде себе си. И така, докато всички момичета не станат капризни, мрънкащи, облечени изцяло в актуалното жълто или лилаво „фенпирки”, а момчетата - главно чалгари или уж хипхопъри (по-точно чалгари облечени в широки дрехи), пиещи много и ръсещи каруцарски псувни… Колко банално, за съжаление е нужно, за да бъдеш „готин”.

продължава>

Премълчани разговори с Оскар Уайлд - III част

„В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите,

а ги четели всички, сега книги пишат всички, но никой не чете.”

Оскар Уайлд

продължава>

Надзирава ли ни чичко Интернет?

Всеки обикновен мрежов администратор би заявил, че Интернет е надзор. Това може и да е вярно, но не и напълно. Наистина няма анонимност в Интернет, всеки компютър може да се проследи до реален пощенски адрес, но това няма нищо общо с надзора в самия Интернет. Някоя агенция за сигурност може и да чете имейлите ни, но по този начин не се нарушава идейната основа на Интернет.

продължава>

Вълшебната книжка за Червен

Намерих една книжка на нашия прашен таван. На твърдата ѝ корица проблясваше надпис: Червен. Взех я, за да я разгледам в моята стая. Интересното беше, че имаше катинарче, а ключето беше скрито в едно джобче на корицата. Отключих я, но вътре открих още една изненада. На страницата бяха изобразени четири порти, всяка с ключалка и с надпис. На първата пишеше „Обитатели”, на втората – „Цитаделата”, на третата – „Земеделия, занаяти”, а на четвъртата – „Скални манастири и жилища”. Опитах се да отключа първата порта, но ключалката заяде, затова пък втората се отвори.

продължава>
101 пожелания

101 пожелания (брой 14)

 Имало едно време един филм - "На учителя с любов" ("To Sir With Love"). Нашите родители се захласвали по него... И до днес си тананикат песента, превърнала се в хит на толкова поколения.

продължава>

ПЕТИ НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ

ПЕТИ НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ

ПЕТИ НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ “КЛИМЕНТ МИХАЙЛОВ” – РУСЕ, 2010
РУСЕ, 7-13 юни 2010 г.

Организатори: Община Русе, Общински детски център за култура и изкуство-Русе, Драматичен театър „Сава Огнянов”-Русе; Общински младежки дом-Русе; Куклен театър-Русе; Театрален комплекс „Доходно здание”-Русе

Регламент и формуляр за участие (PDF)

продължава>

Беше студен зимен ден…

Снегът беше навалял сякаш някоя стара женица беше поръсила тавата с брашно.

Гълъби и врабчета кацаха по снега и си пълнеха гушките с водица. И като видеха, че някой идва към тях – литваха.

Дърветата бяха намръзнали. Клоните им бяха навели уши като зайци, а по тях снежецът беше натрупал и току падаха снежинки отгоре ти, когато преминеш под тях.

продължава>
Страница 5 от 6