Вестник "Екип 101"

Животът е шарен наниз от характери, амбиции, и претенции. Има хора, богати, бедни, силни по характер, слаби, отстъпчиви, зли. И много други. Има богати, които са алчни и искат да заграбят света. Те са противни и отблъскващи. Но има и скромни, те не искат целия свят, те са умерени в исканията си. Скромността, както се казва,просто ги краси. Има и хора алчни за слава. Искат да бъдат всеизвестни, велики, прочути. Но има и такива, които нямат претенции за слава, доволни са от това, което са и не са забравили откъде са тръгнали.

В днешно време има толкова много неща, които хората да харесват – музикални групи, филми, „Здрач” и т.н. Но ежедневието ни става все по-забързано и това изморява психиката ни. Чувствата избледняват и така си отива и спортната тръпка. Учениците предпочитат да си стоят у тях или да излязат – най-често - с неопределена посока, отколкото да поиграят на игрището или да отидат на някой мач, например. Това ни е някак безразлично. Егоисти сме и посещаваме такова събитие, само ако участват близки приятели и познати.

„Изкуството е съвършено безполезно.”

Оскар Уайлд

Трудно е да говориш за изкуство, без да затънеш в клишета. Темата е много експлоатирана, а и както вече казах, е на мода, така че и в това отношение представите на един британски джентълмен от викториaнската епоха са напълно актуални.

Училището е мястото, където се образоваме, опознаваме и забавляваме. Всеки го знае. Прекарвайки там значителна част от времето си в продължение на 12 години, започваме да го възприемаме като наш „втори дом". В последно време обаче училището не е главна дестинация на учениците при излизането им от вкъщи. Всеки предпочита да отиде на кафе или на кино, или дори да стои пред компютъра вкъщи, което показва колко значително намалява желанието и интереса на децата къмт.нар. даскало.

Нравите на българите са многоцветна палитра. Българите са гостоприемни, толерантни, учтиви, трудолюбиви, талантливи, издръжливи. Въпреки безбройните кризи намират начин да се преборят с трудностите.