Вестник "Екип 101"

Thursday
Sep 21st
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало Е-вестник Написано преди години... “Тънката” граница между полезното и каприза

“Тънката” граница между полезното и каприза

Живеем в забързан и динамичен свят, в свят на напредъка и технологиите. Непрекъснато усъвършенстване на техниката улеснява живота на хората. Но дали не свързваме полезното с прищявките и глезотиите?!

За да бъдеш част от обществото, и най-вече, за да живееш в крак със света около теб, трябва да приемаме новостите. Но много често хората стават "ненаситни" за новото и винаги се стремят да задоволяват капризите не само на себе си, но и на своите деца. Така например, ако един родител е безотговорен към своята рожба и непрекъснато угажда на прищявките му, то то съвсем сигурно е, че това възпитание (ако въобще може да се нарече така) ще даде своето отражение още от ранна възраст. Не е нужно дори и да се замислим, за да се убедим, че младото ни поколение възприема само повърхностното. И като че ли искайки да навлязат колкото се може по-бързо в света, който ги заобикаля, децата не виждат полезното. За тях за тях това, на което може да се подражава, е по-достъпно и лесно. А нима това ще е от полза някому!? Как тогава ще продължи развитието на обществото! Не е ли тъжно, че от толкова малки децата получават всичко наготово?!

След време техните интереси ще се свеждат само до въпроси, свързани с модата и спорта, но в никакъв случай не и с актуални и важни проблеми, които се нуждаят от разрешение. Едва ли ще може някой да отрече, че младото ни поколение само се погубва и унищожава. И за да докажа думите си, ще ви посоча само един, но твърде актуален пример. Компютрите навлязоха масово във всекидневието на хората. И в това на пръв поглед няма нищо лошо. А ако погледнем по-задълбочено и се замислим, ще се уверим, че масовата употреба на компютрите има и своята лоша страна. Лошото е, че всяко второ дете, ненавършило дори и 10 години, прекарва безброй часове пред PC-то. Може и да се запитате кое е лошото тук - детето си учи. Да, учи си, но не важни и полезни неща, а самона игрички, които обсебват вниманието му.

Е, тогава дали наистина не преминаваме границата със задоволяването на поредния каприз?! Сигурна съм, че на този въпрос всеки ще отговори сам и ще се убеди в смисъла на старата българска поговорка "Каквото посееш, това ще пожънеш". И макар написана преди толкова години, нейното послание остава актуално и до днес.

Юлия СТЕФАНОВА,
в клуб „Журналистика" до 2004 г.