Вестник "Екип 101"

Saturday
Nov 18th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало Е-Вестник Защо пресъхва „Дунав”-ът…

Защо пресъхва „Дунав”-ът…

16 август 2008 година. Градския стадион в Русе. Дунав току що е победил с 4:2 отбора на Миньор Раднево, и то с доста красива игра. Публиката аплодира играчите и се радва. След този мач отборът ще бъде първенец във временното класиране. Вижда се лъч в края на тунела…

29 ноември, същата година. Празен стадион. Само около 100-тина мазохисти са гледали адски скучния мач. Групичка от около 20-тина фенове скандира „Оставки!” и „Кольо в Бяла!”. Дунав току що е загубил с гол в 90-тата минута от световно неизвестния отбор на Любимец, от едноименното хасковско село…

Какво се случи през тези два месеца и половина? Защо нещата се преобърнаха на 180 градуса и защо публиката отново ще трябва да чака поне година така жадуваното завръщане в елита?

Прекрасно начало на сезона, предвид и тежката програма. В Русе за пореден път се заговори за завръщане в „А” група и всеки фен таеше надежди това да не е поредната година с отлично есенно начало и пролетно фиаско. Е, и тази година тези надежди останаха безпочвени. Започнаха равните мачове, след тях дойдоха и загубите. Дунав загуби точки в четири от домакинските си мачове, като дори в два от тях загуби срещата. За сравнение: В последните два сезона Дунав имаше само две поражения на собствен терен, и то от доста класни по това време тимове. С всеки изминал мач публиката намаляваше, за да се стигне до това гореспоменато домакинство пред 100-тина зрители. Феновете имаха нужда от виновник и го намериха в лицето на Никола Христов.

Дали са прави, или не – по този въпрос дълго може да се спори. Човекът си работеше и като учител в СОУ „Васил Левски”, и като старши треньор на професионален футболен клуб. Разместваше тренировките на отбора заради часовете си в училище, когато въобще ходеше на тренировки, де. Играчите пък, с малки изключения, показаха бездушна и безидейна игра, но в Петък и Събота така се разиграваха в Клуб Опиум… Нерядко съм засичал в Еврофутбол-а до нас трима-четирима от тях, 30-тина минути след края на мач. Разбира се, няма нищо лошо когато се веселиш вечер и играеш спортно тото (по този въпрос може да се поспори – все пак са футболисти), но часове след поредната срамна загуба да нямаш капка срам и да мяташ гюбеци по масите, все едно нищо не е станало…

Кметът, който играе ролята на президент, наистина заслужава похвала за това, че не остави отбора и той все още съществува, но никак нямаше да навреди, ако беше излязъл с предложение пред общинския съвет за по-големи суми от бюджета за спортна дейност (не само за футбол), вместо да слага цимент на детска площадка с люлки и катерушки, та ако децата паднат, да се натрошат доволно. (Пресен случай – катерушките до Пантеона и безумната идея да бъде циментирана поляната под тях).

И така, в крайна сметка всяко звено в отбора има вина за това, отбор с толкова традиции за 19-та поредна година да не може да се докосне до професионалния футбол. Лошото в случая е, че на този етап няма друга алтернатива – няма (или поне кметът не е казвал да има) кандидати за закупуване на тима. Да се надяваме, все пак, че с новия треньор Мирослав Миронов Дунав ще запише добри игри през пролетта и ще си върне позабравеното име.