Вестник "Екип 101"

Tuesday
Mar 19th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало Е-Вестник Недосъбудена мечта

Недосъбудена мечта

Дъждовна сутрин посреща приятната ми меланхолия. Чаша ароматно кафе ме напада преди да се разсъня, но този път е различна. Отпивам и в погледа ми изгрява отражение на сърце, оформено от по-тъмните ресни в каймака на кафето.

- И аз те обичам! - прошепвам първосигнално. Понечвам да целуна тази така мила ободряваща напитка. Съвсем нежно докосвам с устни повърхността на течността, но ароматът й е повече от привлекателен и поемам глътка, очарователно горчива и гореща...
Следва стон на разочарование – явно каймакът вече не ме обича. Сърцето го няма. - И ти горчиш!- казвам му и тръшвам чашата в миялната машина.
Денят ми минава под знака на романса, който преживях, а може би просто си изфантазирах, между седем и седем и пет сутринта. Вкусът в устата ми остава толкова приятно несладък, че цял ден нищо не хапвам.
Влажната вечер ме изпраща до дома ми. Не я каня да влезе, защото очаквам друг гост.
Него…
Него?
Ароматът отново небрежно погалва сетивата ми. Отпивам, но отражението в чашата остава безразлично...
Явно е било само фантазия...
Нощта премина в будуване заради безсмислената целувка с вечерното кафе, което не ме обича.
И ти си ми безразличен ! - мисля си, докато се въртя в леглото. Та какво повече можеш да ми предложиш от една недосъбудена мечта? Тъжна, къса фантазия с плътен каймак и без захар!