Вестник "Екип 101"

Saturday
Nov 18th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало Е-Вестник Как празнуват 24 май българите в Букурещ

Как празнуват 24 май българите в Букурещ

*От мястото на събитието репортерите на вестник „Екип 101” Марина ИВАНОВА и Кремена ЦАНЕВА

На празника на българската просвета и култура и на славянската писменост заедно с хор „Дунавски вълни” и ние – Марина и Кремена от клуб „Журналистика”, посетихме резиденцията на българския посланик в Румъния, по негова покана. Приемът бе организиран от Посолството на Република България в Букурещ по 24 май, като събитието на Алея Александру в румънската столица бе почетено от много гости, сред които дипломати, живеещи и работещи там българи, румънски и русенски творци.

Това бяха първите ни стъпки в журналистиката на мястото на събитието и останахме много удовлетворени - беше един от най-забавните ни и задружни дни.Както се казва, съчетахме полезното с приятното. Прекарахме си много весело с малките хористи, те са много приятни, лъчезарни и усмихнати деца и е прекрасно да си в тяхната компания.

Още от началото започнахме пътуването с хубави емоции, когато се сприятелихме с деца от хор „Дунавски вълни”. Малките певци от ІІ до ІV клас ни разказаха много интересни истории от репетиции и изпълнения. По всичко личи, че си прекарват много добре в хора и че са щастливи да участват в него, да усвояват певческото изкуство под ръководството на диригента Весела Тодорова и корепетитора Милена Рубчева. Децата бяха много нетърпеливи да пристигнат, за да направят изпълнението си, защото наистина много харесват да пеят и това им доставя удоволствие.

Публиката остана очарована от изпълнението на „Върви, народе възродени” и другите възрожденски песни, както и от другите изпълнения по време на празничния концерт – на формацията за народни песни към ансамбъл „Русчуклийче” с диригент Анелия Кирилова, на ансамбъла за народни танци към Unicredit Bulbank, на българчето Веселина Гергешанова, на българи от румънския град Търговище. Весито, която е ученичка в българското училище в Букурещ, рецитира стихотворението „Кирил и Методий”. Тя ни каза, че харесва България и че иска да се върне, за да може отново да види красивата й природа. Тя обича пеенето, рисуването, литературата и като всяко дете компютрите. По време на песните, танците и рецитациите имаше и коктейл за гостите. Ние, младите журналисти се запознахме с много видни личности, сред които посланика г-н Валентин Радомирски (който отправи поздрав към всички русенчета по случай светлия празник), Георги Василски (кореспондент на БНР в Букурещ) и актрисата Елен Колева, която много се зарадва, че сме започнали да се занимаваме с журналистика и ни пожела успех.

След края на празненството ни очакваше малко време за разходка и докато децата бяха с диригентката и пианистката на хора, ние от клуба (сред гостите в Букурещ беше и нашият ръководител Пламен Атанасов) направихме бърза динамична обиколка на някои от забележителностите в „малкия Париж”. Заедно посетихме църквата „Три светители”, където са мощите на Св. Димитър Басарбовски, поклонихме се пред патрона на Букурещ и на скалния манастир в с.Басарбово, и разгледахме красивите й стенописи. Насладихме се на красивите фонтани и градинки в центъра на Букурещ и бързо обиколихме мола, защото времето ни притискаше, и кой с подаръци - кой не, се върнахме при автобуса.Останахме изтощени без дъх на връщане, където отново се забавлявахме с малките певци от хора. Освен всичко весело, научихме ги и на някои тънкости в грима и красивата визия, за да са все така чаровни на сцената.

Накрая, след толкова хубави моменти, когато се върнахме в родния си град, бяхме „посрещнати” от абитуриентите. А както се знае, баловете винаги носят страхотно парти настроение. Радвахме се и викахме с тях, за да можем да изразим и нашето щастие от изминалия ден. След всички преживявания установихме, че е много хубаво да си журналист – видяхме с какво възхищение ни гледаха децата, за тях бяхме не само по-големи, а и някакси по-важни. Ако не бяхме част от клуб „Журналистика”, може би нямаше да изпитаме тази тръпка от запознанството с известни хора и писането на материали. Никога не бихме съжалили, че сме част от клуба, издаващ този вестник, точно заради всички тези положителни емоции.