Вестник "Екип 101"

Saturday
Nov 18th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало Е-Вестник Свобода или слободия? Какво всъщност са те?

Свобода или слободия? Какво всъщност са те?

„В този момент има 6 милиарда 470 милиона 818 хиляди и 671 души по света. Някои бягат уплашени. Някои се завръщат у дома. Някои лъжат, за да мине денят. Други просто не се изправят пред истината. Някои са зле, във война с доброто. Други са добри, измъчвайки ги зло.”

Други просто искат да бъдат свободни.

„Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде. Свободата е право, а не привилегия.” И въпреки всичко, свободата значи отговорност. Ето защо, мнозина се страхуват от нея дори да не го осъзнават или приемат.

Но какво всъщност е свободата? Ти си свободен да излъжеш, да откраднеш, да плачеш, да се смееш, да обичаш, да вярваш, да се надяваш, да мразиш. Въпросът е доколко ти ще си го позволиш и признаеш пред себе си. На 18 можеш да караш кола, да си купиш оръжие, да си купиш алкохол и цигари, на 63 можеш да се пенсионираш. Но за да се чувстваш свободен, .... Не, за свободата няма години.

Има хора, за които физически е невъзможно да бъдат свободни. Затворени по килиите, умиращи сред мизерията в затворите. Но ако поне един, един-единствен затворник се е разкаял за постъпката си, чисто и истински, то тогава той е свободен. Независимо от стените, които го притискат.

Има хора, които не са ограничавани от стени. Хората, наречени „свободни” от затворниците. Но дали те наистина се чувстват така? Вътрешно, душевно спокойствие. Свят – свободен, необременен от нищо. Малцина са тези, които настина биха си признали, че се чувстват така.

Кърт Кобейн се е гръмнал, именно защото се е чувствал затворен в собствения си свят, изграден от медии, светкавици, омраза и хероин. Той се е мразел. И по този начин се е освободил. Но това означава ли, че всички, които с чувстваме затворници в себе си, трябва да се самоубиваме? Не!

Трябва да се борим за личната си свобода, за личния си свят. Да не се отчайваме.

От друга страна, свободата и слободията са две често бъркани понятия. Точно отлкова бъркани, колкото обичта и любовта. Свободата е по-скоро състояние на духа и на същността на човека, отколкото физическо състояние. Тук вече се намесва слободията.

Ако проверим в речника, срещу думата „слободия” е написано: разпуснатост, разюзданост, разпасаност.

Децата, намиращи се в така наречените „тийн-години”, мечтаят точно за слободия. Хормонално дисбалансирани, с грешна представа за живота, с така познатото чувство „аз знам и мога всичко”, те само ламтят за свобода. Но не осъзнават, че тяхното е просто разпуснатост.

Децата, отгледани в тесногръди, фанатично религиозни, стереотипни семейства, копнеят за слободия. Да стоят до когато си искат навън. Да гледат до късно телевизия и да ядат вредни храни. Да чувстват каквото им се чувства и да правят каквото им се прави. Да ходят по дискотеки и прочее.

Децата, отрасли в семейства, в които командировките са като ходене до магазина,а парите – като листата по дървета – те не копнеят. Те я имат тази слободия. Правят купони в големите си къщи, докато майките и бащите им „правят бизнес”, друсат се, напиват се и после с неимоверна гордост разказват за „подвизите си”. След което, с течащи от кокаина носове, обясняват как съжаляват, а родителите им ги наказват, като вземат кредитните им карти.

И какво имат после? Перфектен свят? Или перфектен живот?

Всичко трябва да е в умерени количества. Но аз, като свидетел на част от горенаписаното, с огорчение установих, че тези хора просто нямат ценностна система и съвест. Затова понятието „свобода” за тях е непознато, и са го приравнили към слободията. Те са просто без духовен свят. И няма да направят нищо по въпроса, защото не го осъзнават.

На мен ми беше разрешено да направя 13 обици по тялото си, но накара ли ме това да се почувствам свободна? Не знам. Опитвам се да намеря моята свобода, чрез писането. По тази тема се е писало много и още много ще се изпише. Моят лист е просто капка в морето.