Ако някъде там живееше Щастието, какъв цвят ли щяха да бъдат дървените капаци на прозорците му? Слънчево жълто или може би невинно бебешко розово? Насред пастелно зелена поляна, постлана с маргаритки, самичка щеше да се отличава къщичката или щеше да е в редицата на улицата на емоциите със съседи като бурната Любов и несдържания Гняв?
Ако Щастието бе човек, дали щеше да има почивен ден, дали ежедневно ще е зает с раздаването на усмивки, или ще има и той своята мързелива неделя – почивка за него, но несгоди и сивота за целия останал свят?
Ако Щастието съществува, едва ли ще е в човешки образ... Красотата му може да бъде описана единствено като перфектна, а перфектни хора няма...
А някога Битълс пееха:
Happiness is a warm gun
When I hold you in my arms
And I feel my finger on your trigger (Oo-oo oh yeah)
