Вестник "Екип 101"

Saturday
Nov 18th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало Е-вестник 101 години по-късно Моята представа за училище в бъдещето

Моята представа за училище в бъдещето

Училището е мястото, където се образоваме, опознаваме и забавляваме. Всеки го знае. Прекарвайки там значителна част от времето си в продължение на 12 години, започваме да го възприемаме като наш „втори дом". В последно време обаче училището не е главна дестинация на учениците при излизането им от вкъщи. Всеки предпочита да отиде на кафе или на кино, или дори да стои пред компютъра вкъщи, което показва колко значително намалява желанието и интереса на децата къмт.нар. даскало.

Много деца в България в момента не ходят на училище било то заради финансите на семейството, било заради претенциите на самото дете. Ако се замислим, децата от най-бедните слоеве на обществото не ходят на училище поради липса на възможност, а най-заможните също не ходят на училище, защото преминават на частно индивидуално обучение. Май само средната класа остана в образователния храм, наречен училище... Но колко още ще продължи и това?

Според мен училище в бъдещето няма да има. Образованието може да се провежда по дистанционната система, ще е необходимо само всеки да има компютър - а това се превърна в задължителна придобивка ако не за всеки човек, то със сигурност за всяко семейство през последните 5 години. Всички дейности извършвани в училището спокойно могат да бъдат заменени от различните компютърни функции, програми и сайтове. Щом отсега учителите ни съветват да си търсим материали из глобалното село - Интернет, или да си правим домашните като презентации на PowerPoint, предполагам, че за да продължават училищата да работят, ще трябва да се осигури персонален компютър за всеки един ученик. Което си е голям финансов проблем за просветното министерство в тези времена на световна икономическа криза.

Затова съм убедена, че предположенията ми звучат съвсем реално, а не като от някой роман на Тери Пратчет..., и това ще се осъществи в бъдеще, и то в период от не повече от 10 години. Относно по-далечно бъдеще не искам дори да си представям. Защото се съмнявам, че въображението ми е развито до такава степен.