Вестник "Екип 101"

Wednesday
Mar 20th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало

Къде буксува женският ни волейбол

Въпрос: Къде беше българският национален отбор по волейбол – жени по време на олимпиадата в Пекин`2008? Отговор: Пред телевизора. Други въпроси: Защо разликата между националните ни формации е толкова голяма? Защо мъжете са световна сила, а жените са на срамното 34-то място? Веднага някои “журналисти” ще упрекнат държавата. Няма бази, няма добри условия... Е, добре де, не тренират ли момичетата и момчетата при еднакви условия? Наистина нямаме супер модерни бази като другите страни, но в никакъв случай не са лоши. Аз самият тренирам волейбол, и то в градче като Русе, и мога да заявя спокойно, че условията никак не са зле.  

Виждам и момичетата, които тренират. Момичета 10-12 клас - с физика, страхотна за волейбол. Но май отиват на тренировки само, за да се лигавят и защото е “престижно” да казваш, че тренираш волейбол. Отварям аз батко Гугъл и кака Вики /електронната енциклопедия Уикипедия/ в търсене на информация за успехите на националните ни формации и гледам: с повече успехи са мъжете, но и жените не са с никак малко, включително бронзов медал от олимпиада. Значи причината не е по прицнип слабият ни женски волйбол. Все пак последното ни добро постижение е през недалечната 1997 г., когато ставаме 4-ти на европейското. Сега да сравним местата в ранклистата на FIVB при юношите. Момичетата са на 52-ро място, а момчетата на 16-то. Като се има предвид, че треньорите на момичетата и момчетата са едни и същи в повечето случаи, значи причината е единствено в младите ни девойки. Трябва да се направи нещо, за да се повиши момичешкият интерес към спорта. Беседи, реклами и т.н. Стимулът за момчетата беше четвъртото място за световната лига на мъжете и нямаше нужда от такива мерки. Хората от ведомствата за младежта и спорта не трябва да се грижат само за успешните ни формации, разбирай момчетата, а да погледнат и мизерията, която представлява женският ни волейбол.