Вестник "Екип 101"

Saturday
Nov 18th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало

Докоснах се до дивна красота

След напрегнатата минала учебна година, през която – мога да се похваля, постигнах целта си, като влязох в европейските езици, последва една необикновена почивка. Беше ми обещана от моите родители - за успеха, а мисля, че това е наистина добра награда за един вече осмокласник.

И така, в прохладна августовска утрин потеглихме към едно от природните чудеса на България - седемте рилски езера. По наследство – още от прадядо ми, поддържаме чудесно приятелство със семейство от село Маджаре, което е на десет километра от град Самоков, в полите на Рила планина. На път за Маджаре успях да видя още куп забележителности като Искърското дефиле, Панчаревското езеро и Софийсакото поле. Всичко ми беше интересно, защото го виждах за първи път. /Досега винаги съм ходил на море./

В Маджаре пристигнахме в ранния следобед. Бяхме посрещнати на високо ниво от нашите приятели, които много ми допаднаха и харесаха. Поприказвахме, починахме си и на следващата сутрин тръгнахме към езерата. До някъде с колата, после продължихме три часа пеша. Изкачването беше много трудно, но като стигнахме езерата, наистина разбрах, че си е струвало. Това е дивно място с много красота, с чиста вода и чист въздух. Да видиш и почувстваш пречистващата сила на Бъбрека, Близнака, Окото, Сълзата и останалите три езера е върховно изживяване! Останах малко разочарован, че някой е дръзнал да строи лифт и ски писти и по този начин да замърси, да наруши тази планинска чистота. Освен това по-едри батковци директно газеха с джиповете си екопътеките. Дано се намери някой да спре тази безумна лудост в Националния парк Рила...

Следващото дивно място, което посетихме беше Рилският манастир. Виждал съм го само по телевизията. Но вече на живо бях удивен от него, той е толкова огромен, колосален. Чудех се как са го построили с тогавашните сечива. А самият манастир е прелестен, целият изографисан – с истински цветове и колорит, просто няма бяло петно. Впечатли ме огромната магерница (кухня) на манастира. Имах щастието да видя гроба на цар Борис Трети.

Минахме и през Благоевград. Той е хубав планински град. Видях и популярния Американски колеж.

Пълни с информация и нови впечатления, ние се прибрахме в село Маджаре за почивка. На тръгване на другия ден имах щастието да се качим с лифт на Боровец. И тук дивна красота. За съжаление беше мъгляво и не успях да видя връх Мусала, най-високият на Балканския полуостров.

След тридневните красиви преживявания се разделихме с нашите любезни домакини и поехме към морето, където продължихме летуването си...

След общо десетдневната почивка се прибрахме в Русе. Сега, като анализирам видяното, разбирам величината на Алековия завет “Опознай родината, за да я обикнеш”. А колко много има още да виждам, а как го желая!