Вестник "Екип 101"

Wednesday
Jan 16th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало

Аниме, аниме – туй пък к`во е? - част 2

Напоследък все по-често и по-често се говори за един по-особен жанр в анимацията - анимето (от англ. animation - anime - японците имат непонятната за мен мания да съкращават думи) или на български - японските рисувани филмчета. Не, не става въпрос само за комерсиални истории от типа на Pokemon, Digimon, Yu-Gi-Oh!, Beyblade и други подобни заглавия, изникващи в съзнанието на средностатистическия недотам просветения гражданин. Говоря за японската анимация като цяло, която далеч не се ограничава само с гореспоменатото. И, моля, не прибързвайте със заключения от типа на: “Ама то е само за деца!” или “Анимация ли?!? Отдавна не съм детска градина, мой човек!”. Мога да изброя поне 50-ина (а може би дори и много повече) заглавия на японски анимационни филмчета, които при никое положение човек би могъл да каже, че са за малчуганите.
Да започнем отначало и от по-познатите неща. Наистина, заглавия като Pokemon и Yu-Gi-Oh! се спрягат доста често, че дори ние имахме удоволствието да им се насладим (макар и не докрай) по националните телевизии. Но ще уточня, че те не са точно типични за аниме стила. Да не говоря, че и двете служат за реклама на определен продукт (Pokemon - на игри за PlayStation платформа, а Yu-Gi-Oh! - на така известната ни игра на специални карти). Няма да критикувам или нещо подобно - просто правя малко уточнение и насочвам вниманието към конкретната тема. Най-общо и грубо казано, аниме стилът като графика се характеризира с възголеми и изразителни очи (понякога заемащи почти половината от лицето), доста високи и на моменти твърде издължени фигури и старателно изпипани детайли (било то във фона или някъде другаде). С две думи - доста е приятна за окото - ярка и се откроява, но бих искала да вметна, че това определение е твърде общо. Историята, описвана в аниметата, в някои случаи е наистина само за деца, но в други е доста сериозна и си заслужава вниманието. И колкото и странно да не ви звучи - в анимето присъстват абсолютно всички филмови жанрове, че и в добавка някои, специфични само за този вид анимация. Като се почне от комедии, драми, фантастични истории, фентъзи, ужаси, мистерии и пр. и се стигне до шонен (Naruto, Bleach), шоджо (тип Sailor Moon), мека (от англ. mechanical - mecha - механически - става дума за анимета с роботи, например Voltron), различни прикрюченски истории - адвенчъри (от англ. adventure - приключение), като например Fullmetal Alchemist и куп още други. Накратко - за всекиго по нещо. Сигурно в момента ви говоря на индокитайски, изброявайки всичко това, недотам понятно за вас.
    Сега смятам да поясня всичко, казано дотук, без да се впускам в излишни отегчителни и монотонни обяснения. Да започна със споменатия вече шонен жанр. Преведен буквално от японски означава “момче” (shounen е по-точното произношение, а се пише少年) - този жанр включва анимета, за които са характерни зрелищни битки, суперсили и бройка на епизодите, обикновено нодминаваща 100-те. Сюжетът, макар и в повечето случаи доста плитък и развлачен, е така завъртян и засукан, че да държи зрителя под напрежение (докато чака да излезе следващият епизод - шонените излизат обикновено веднъж на седмица или две). Шонените са японският вариант на западни анимации от рода на Спайдърмен, Супермен и други подобни. Този жанр, както подсказва името, е насочен предимно към момчешката аудитория.
    Шоджо (shoudjo се произнася и се пише少女) - означава “момиче” и може да се третира като женският вариант на шонена. Типични за него са силно драматичната и романтична насоченост. Поджанр на шоджото е махоу шоджото (mahou shoudjo, 魔法 少女 или магическо момиче). Тази разновидност силно наподобява шонена, но с малката разлика, че главните герои са предимно момичета и жени със суперсили, които спасяват света (феминизъм?!? няма такова нещо!), като пък има голяма доза екшън, но с доста повече драматични елементи (от орта на трагична любов и др. подобни). И тук епизодите са често трицифрено число.
    Сай-фай (sci-fi или science fiction - по нашнски науча фантастика) - тук действието се развива в паралелни реалности или в бъдещето, като всичко е абсолютно нереално и измслено (абе, нещо като Стар Трек и филмите от този род). Поджанрове на сай-фая са меката (аниметата с роботи, както вече по-рано поясних) и киберпънкът (cyber punk - точен превод на този термин и аз не мога да намеря, затова просто ще си го употребявам така). Първият жанр включва в себе си анимета за роботи - от всякакви видове и големини. Според това, какви са роботите, представени в дадено аниме, се поделя на Real Robot (риъл робот или буквално преведено -истински роботи, т.е. роботите са хуманоиди, с човешки характери и чувства) и  Super Robot (супер робот, т.е. супер роботи - има един огромен робот, често съставен от други по-малки, който самосиндикално вършее враговете с лекота - тип Voltron). Киберпънкът (другият поджанр на сай-фая) представя сюжет, свързан с високи технологии, много компютри, хакерстване, виртуални реалности и действието в повечето случаи се развива в бъдещето (което често е представено доста мрачно - нещо ала “Матрицата”).
/Следва/

    Фентъзи - както подсказва и самото заглавие на жанра - това са анимета с фантастичен сюжет. Различава се от сай-фая по това, че този тип анимета твърде много наподобяват приказни истории (с елфи, феи, добри и зли духове, магьосници и др. подобни).
    Демон-аниметата са също един от множеството жанрове, които не мога да не спомена. Както подсказва и самото им название, включват в себе си демонични създания, Дявола и др подобни. Техен подвид са аниметата с вампири, като едни от най-известните такива са Hellsing Vampire Hunter D (Ловецът на вампири Ди).
    Horror или хорър (ужаси, букв. прев.) - могат да се определят само с няколко думи - кръв (в промишлени количества), екшън, смърт, чудовища и неочаквани обрати в сюжета. Често този жанр се преплита с мистъритата (мистериите) - анимета, в които сюжетът е извъртян по един наистина майсторски начин, а краят е неизвестен и абсолютно непредсказуем (хубавият край не е задължителен, да се разберем!).
    Адванчъри или приключенски истории - повечето анимации, спадащи към този жанр, имат интересна, увлекателна и поучителна история, а също така присъстват и фантастични елементи.
    Психо или деменционни анимета - това са обикновено филмчета с доста психо сюжет. Обикновено в тях се разгежда под лупа човешката психика и се дават нови измерения на термини от сорта на лудост, объркване, шок. Зрителят има уникалната възможност да надникне в най-дълбоките и тъмни кътчета на човешкото съзнание, да види какво става в главата на самоубиец в момента преди да скочи от ръба. Обикновено този жанр е доста сериозен, в повечето случаи си има и основна история, под която е скрита основната цел -проучването на човешката психика в екстремни сеитуации, но има и такива, в които сюжетът напълно отсъства и е наблегнато на психо елемента (примери са Neon Genesis Evangelion, Angel’s Egg и други).
    И да се прехвърлим на нещо по-приятно - комедийният жанр - това са анимета, които се подиграват с големи заглавия в аниме и кино индустрията, че в добавка и със самите себе си. Това са обикновено напълно безсюжетни, лишени от всякакъв смисъл анимации, на моменти може би абсурдно тъпи, но с доста хумор изопачават свои доста по-известни и комерсиални колеги. Подраздел са харемните комедии, чийто сюжет се побира само в няколко фрази - много хубави жени, един загубеняк и много бой (раздаван от мацките по адрес на загубеняка). Този вид анимета са изпълнени с нелепи ситуации, в които неволно попада леко задръстеният младеж (от сорта на: да влезе по погрешка в стаята, когато някое от момичетата се преоблича или без да иска да налети на момиче, когато то излиза от банята) и в последствие си го отнася много жестоко (момичето така го удря, че героят излита през прозореца към синьото небе или ако няма прозорци  - към отсрещния край на стаята). Нещата са доста комично изопачени и определено определено буди голяма доза смях у зрителя.
    И на последно място (но не последен - списъкът с жанрове е просто километричен, затова се спрях само на най-главните от тях) са кодомо аниметата (kodomo, 子供 или на български дете). Сюжетът е плитък и наивистично детски и, както сами се досещате - кодомо аниметата са предназначени изцяло за детска публика.
    Ще загатна, че има още и аниме порно, наречено хентай (hentai,変態 от японското перверзен), но там предпочитам да не се спирам и обяснявам - и сами се досещате за какво става въпрос.
    Е, разбих ви представите за японските филмчета, нали? Май повече няма да ви се иска да кажете нещо от сорта на: “Анимацията е само за деца”. Оставям ви да размишлявате колкото си искате върху този казус, а междувременно горещо ви препоръчвам да хвърлите око на някое избрано от вас аниме - не заради друго ами да отморите - от много мислене боли глава.
    И за да е пълна кашата, ще вметна мъничък речник с термини, появяващи се покрай анимето:
    
    AMV (animated music video - анимирано музикално видео) - музикален клип към дадена песен, съставен от кадри на определено аниме/та.
    OVA (original video animation - оригинална видео анимация) - пълнометражен анимационен филм към дадено аниме, който не е бил пускан в ефир и обикновено представлява постистория на анимето, предистория, пояснение на определен епизод или въобще няма нищо общо със сюжета.
     Манга (manga漫画 означаващо комикс) - това са японските комикси, по които обикновено се правят аниметата.
     Косплей (cosplay идва от costume - костюм, и play - игра) - означава да се костюмираш като любим герой от аниме.
    Фенфик (fanfic - fan fiction - измислици на фена) - това са истории, писани от феновете, вземащи частично или изцяло героите от дадено аниме, добавяйки нови и пишейки нова история с тях (или пък пренаписвайки вече съществуващата).
    Оупънинг/ендинг (opening/ending - начална и крайна песен) - това са интрото (въвеждащата песен) и аутрото (крайната песен) на дадено аниме.
    Филър (filler - пълнеж) - това са епизоди, нямащи нищо общо със основния сюжет на анимето, но ги пускат, за да разводняват самата история и да печелят повече - чисто комерсиална история, ако питате мен.
    Чиби (chibi от японскотоちび малък) - деформиран стил на рисуване, при който главата и тялото са несъобразени с нормалните пропорции. Идва от японското малък, каквито са и размерите на рисунката. Най-често чибитата са карикатурки на даден персонаж в определен момент от анимето (за да се постигне комичен ефект).
    OST (original soundtrack - оригинален саундтрак) - това е музиката към анимето.
    J-pop - джей поп - Japanese popmusic - японска популярна музика.