Вестник "Екип 101"

Wednesday
Mar 20th
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало

Да си чаровно “незакачен"

За да бъде една личност пълноценна и успяла, трябва да е добър гражданин /каквото и да значи това/, да е финансово осигурена /да не краде от сергиите/, да има успешен брак /да има на кого да готви/, да просперира в областта, в която работи /да го знаят хората/, да има много приятели /да не се обличат много ексцентрично/, да е физически и психически здрав /е, това е наистина важно/. Но за да бъде човек щастлив, трябва да обръща внимание на малките неща, да се усмихва дори на непознатите по улицата, да вярва в Господ и да има един човек до себе си, който обаче да го обича безусловно.

 

{easycomments}

Мислейки за бъдещето си, хората на моята възраст, а и не само, мислят за това какво ще работят /трябва да е добре платено/, за какъв човек биха се венчали /бракът – тази “свещена” институция/, колко деца да имат /по-добре да нямат голяма разлика в годините/, как ще изглежда домът им /аз искам в моя да ухае на жасмин/, в кой град ще живеят /пар`ата е в София/, и дори как ще се спасят от покровителството на родителите си /навсякъде се врат тези стари досадници/. Това наистина са компоненти, важни за успеха и спокойствието ни, но щастието... То не се простира до установените в обществото ни норми. Колко от нас мислят, а по-точно казано, знаят това? За повечето хора успехът в живота е това, което виждаме в домовете си, в скъпите курорти, в ресторантите, във фирмените магазини, но дали тези хора се смеят с цялото си тяло и душа? 

Изградили сме си представата, че ако някой от нас е грозноват или си няма гадже, или има слаби оценки, или родителите му са разведени, или не са го приели студент /това особено си е жив кошмар/, то той при всички случаи не е щастлив. Да, тези неща сигурно му липсват, но той може би има истински, добър приятел, може да пише книга, може да си майстори играчки, може да се разхожда из града с часове, може да ходи да гледа залеза на кея, може да пише любовни съобщения на непознати, може просто да не се е взел на сериозно. Това не значи, че той е комплексиран, тъжен или откачен. 

Като казах откачен” – това е дума, която в обществото упорито се употребява като обида, но всъщност “незакачените” хора, както обичам да казвам, са доста жизнерадостни, влюбени в живота и в малките неща от него. 

И мислейки за бъдещето си, единственото, което знам, е, че искам да съм чаровно “незакачена” за всякакви норми. Искам да съм здрава, искам да пея под дъжда, искам да се смея като истеричка, искам да се радвам на всеки цвят, на всяка брънка живот, искам приятелите ми да са странни и различни, искам да плача за бездомните котки /макар че изглеждат пухкави, те всъщност са гладни/ и искам да има един единствен човек с мисълта, за който да заспивам и да се будя всеки ден!