Вестник "Екип 101"

Thursday
Sep 21st
Размер на текста:
  • Увеличи
  • Стандратна големина
  • Намали
Начало

Накъде се развива Интернет: към глобална свобода или към глобален контрол?

Обикновеният потребител на Интернет вероятно би заявил, че Мрежата е свобода. За човек, който е доста по-запознат с материята, а и като мрежов администратор, мога да заявя, че Интернет никога не е бил пример за свобода.

Всяко действие в Интернет, но и като цяло при компютърната техника, може да бъде проследено. Няма действие, което да не оставя следи. Няма анонимност в Интернет, защото за да има някъде достъп до глобалната мрежа, се изисква някакво име. Подобно на реалния живот, следите в Интернет могат да се прикрият (присъщо на хакерите и вирусите), но не могат напълно да се заличат. Следователно Интернет е надзор. Интересното при този надзор е, че за обикновените хора той е незабележим. Като всичко създадено от човек, надзорът също има две страни – положителна и отрицателна. Отрицателната се използва от хора със странни или непонятни за околните убеждения или за престъпни цели. По такъв начин се крадат самоличности и се обират банки. (Старият метод с пистолетите, юруш към касата вече е демоде). Положителната страна се използва от организациите за борба с кибер престъпността. Така се откриват кражбите и престъпленията в мрежата. Всъщност темата за виртуалната реална престъпност е изключително интересна, но няма да се спирам на нея сега.

За обикновеният потребител надзорът е сигурност, макар и не всички да го осъзнават. Надзорът обаче изисква определени правила. В момента, в световен мащаб, сме свидетели на създаването именно на тези правила. Агенциите за сигурност внесоха проект в ЕС, който ще им разрешава преднамерено и специално да следят компютрите на милиарди хора. Това е изключителна намеса в личния живот на гражданите, а и противоречи на международни спогодби и държавни конституции. Затова доскоро съществуваше онлайн подписка против това предложение. Резултатът вече е ясен – агенциите за сигурност на редица страни (в това число и България) получиха правото да следят, записват и съхраняват всичко ставащо в Мрежата – имейли, чат и видео разговори, свалени файлове и т.н.

Така или иначе самото предложение на агенциите за сигурност е доказателство за глобалния надзор в Интернет. Най-важният въпрос обаче е дали толкова много информация за толкова много хора може да бъде поверена на служителите от агенциите? Всички сме гледали филми, в които един обиден на държавата програмист „разказва играта” на умниците от ФБР или Интерпол. Доколко гражданите по света са готови да покажат тайните си? Доколко всички ние сме готови да знаем, че още някой чете личните ни имейли и преглeжда снимките ни? Надзорът съществува.

Наистина е интересно какво всъщност ще стане чрез този надзор. Бих посъветвал всички „будни” да се облегнат назад, да погледнат в екрана пред себе си и гледат какво ще се случи. Какво ще се случи, когато един човек знае тайните на много други.